Като кактус, прекалил от жажда,
роня собствените си иглички.
Сърцето ми пресъхнало превежда
ударите си на пясъчни езици.
И от небесно-земната любов
вместо дъждец, роди се тиня.
Оазисът в душата ми успя
да се превърне във пустиня...
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|