автор: moeto

метафизична поема из напътствия към ловеца влизащ в гората

(бележка на преводача:
сталкер- ловец, който дебне своят улов)

В часа на изгрева ще те намеря буден.
Ловецо!
Въоръжен с мрежите си ти ще влезеш в гората.
Ти си се подготвил.
Ти си чист и бодър.
На теб не ти стискат обувките и не те притесняват дрехите.
Ти си препасан.
И свободни са мислите твои.
Да, ти си се готвил! И си се сбогувал със стопанина на къщата.
Ти, ловецо, си заобичал гората.
И с лова си ще принесеш благо на своя род.
Да възвестиш си готов.
Голям улов си си набелязал.
И не си се устрашил от тежестта й.
Благо! Благо! Ловецо!
Здрави ли са мрежите ти?
Дали си ги укрепвал с усърден труд?
Изпитал ли си ги с пробни удари?
Весел ли си?
И ако смехът ти изплаши част от улова- не бойсе!
Но не тряскай с оръжието си и не викай силно след кучетата!
Ах, при неумение, от ловец ще те превърнат в потеря.
И даже кучкарят ще ти бъде началник.
Събери съзнанието си. Върви си по пътя.
Защо се озърташ?
Под червен камък се крие червена змия. А зеленият мъх е скрил
зелена змия, но нейната отрова също е така опасна.
Още от детството са ти говорили за змиите и скорпионите.
Цяло учение за страха! Но много земноводни ще тръгнат след тебе.
И различни шумове ще те пресрещат.
И това ехо ще пробие ухото ти.
От червеите израстват китовете.
И заякът се превръща в тигър. Но ти знаеш същността, ловецо.
Всичко това не е твое. Уловът е твой!
Бързай! Не се бави! Ловецо.
Не си изхабявай мрежите в преследване на дивите кучета.
Уловът, целта я знае само ловецът!
Понякога ти се струва, че вече много знаеш.
Но все пак ти не знаеш,
от кого са положени камъните в кръг на поляната.
И какво те означават.
И кого предпазва знакът от високата ела.
Ти даже не знаеш кой е напълнил с черепи трапа, в който ти се загледа.
Но ако и ти си подложен на опасност,
не се спускай в трапа и не се крий зад дървото.
Пред себе си имаш безброй пътища, а само един е у твоя неприятел.
От преследван превърни се в нападател.
Колко са силни нападащите и колко са жалки оправадаващите се.
Остави да се защитават на другите. Ти нападай.
Защото ти знаеш за какво си излязъл. И защо не си се уплашил от гората.

Свещенна, и страшна и благословенна е горо!
Дай на ловеца да те премине. Не го забавяй. Не крий от него пътя и пътечките. И не го плаши. Аз зная, че ти си многогласна, защото съм чувал всички твои гласове. И моят ловец ще вземе своят улов.

А ти ловецо, пътят свой проучи и знай самичък!
Не вярвай на зовящите и не се обръщай към съобщаващите.
Ти, само ти знаеш своя улов. И няма да предпочетеш малкият улов, и от препятствията няма да се огорчиш.
Удивляващият се е вече открит за врага.
Изпадналият в размисъл- губи своите мрежи. А загубилият се връща назад в търсете на изгубеното.
Но ще вървиш ти напред, ловецо! Всичко оставено - не е твое вече.
И ти знаеш това, както и аз го знам.
Защото ти знаеш всичко. И всичко можеш да си припомниш.
Ти знаеш за мъдростта.
Ти си чувал за храбростта.
Ти знаеш за намирането.
И ти преодоляваш препятствията само за да се изкачиш на билото.
И цветята наоколо не са твои цветя.
И ручеят не е за теб. Бляскави водопади ще срешнеш. И извори ще те освежават. И пред теб ще разцъфти светлината на щастието. Но истинското цъфти по върховете.
И най-доброто място за капан на улова не е в подножието на хълма. А твоят улов ще премине през билото. И преминавайки под небето той ще се спре.
И ще се взира. А ти тогава не се бави. Това е твоят час!
И ти и твоя улов ще бъдете на висота. И нито ти, нито уловът ти ще имате желание да слезете в ниското. Това е твоят час!
Но хвърляйки мрежата ти знаеш, че ти не си победител.
Ти си взел само своето. Не се считай за победител.
Защото всички са победители, само не си го спомнят.
Аз те доведох до широките води на реките и към необята на езерата.
И ти показах океана.
Видялият безкрайното няма да се загуби в крайното.
Защото няма безкрайна гора.
И всяко блато може да се заобиколи.
Ловецо! Ние заедно плетохме твоите мрежи. Ние заедно търсихме потеря.
Ние заедно търсихме местата за най-добро място на лова. Ние заедно
избягвахме опасността.
Заедно решихме нашият път.
Без мен ти не би познал океана.
Без теб и аз няма да разбера радостта от щастливия улов. Обичам те, мой ловецо!
И както на Светия Син предствавям пред теб лова.
И ако дори даже сгрешиш. Ако временно си се спуснал в ниското. Ако даже си се взрял в черепа на убития. Ако дори и със смеха си изплашил част от улова.
Аз зная, че без да спираш ти вървиш към схватката на лова. Не се смущавай и няма да загубиш пътя си. Ти знаеш как по слънцето да намериш пътя си. И как по вихъра да се върнеш в пътеката. Кой го е запалил него- Слънцето?
И кой го е изпратил Вихъра? Но аз от областта на Слънцето говоря с теб!
Твой водач, наставник и приятел.
Кучкарите и потерята нека ти бъдат приятели. А след лова, почивайки на хълма извикай кучкарите и потерята. Разкажи им как си ходил до хълма. И защо ловецът не е длъжен да чака в засада. И как на билото ти си срещнал улова. И как ти можеш да определиш, че този улов е твой. И защо трябва да се избягва малка или болна жертва.
Защото който се стреми към нея той с нея и ще пребъде!
Разкажи също така, как ловецът носи със себе си всички признаци на лова. И как той, и само той знае хватката и своята цел.
Не разгласявай за лова на незнаещите за целта. В час на бедност или огорчение, те ще те предадат и ще се включат в лова. Но разбери, ловецо, разбери ти потерята. С тях изпий водата около огъня на почивката. Разбери, разбиращ. И след края на лова поправи мрежите си и планирай нов лов.
Не се плаши и не плаши никого. Замисляй просто. Защото всичко е просто. Прекрасно е чудно измисленото.
Всякакъв страх ще победиш с непобедимата същност твоя.
Но ако затрепериш, то поразеният, унищоженият, викащият, и мълчаливият не ще могат да си върнат силата и волята.
И къде ще отидеш тогава?
А ако някой от потерята ти спомене против лова. Не го слушай, мой ловецо!
Размекващи твари са това.
Упоени от съмнението са! Каквъв ще бъде техният лов?
И какво ще донесат те на близките си?
Отново празни мрежи? Отново желания без изпълнения?
Загубени са, както загубено е тяхното време. Ловецът е за лова!
Не се унасяй в мигове на умора! В тези часове ти не си ловец!
Ти си улов! Вихърът ще премине. Премълчи. И пак ще вземеш своят улов.
Без да закъсняваш не се страхувай да закъснееш! И настигайки не си обръщай главата.
Всичко ясно е неразбираемо! И всичко обяснено е необяснимо!
И къде е краят на чудесата?
И още едно, последно, о ловецо мой! Ако в първия ден на лова ти не срещнеш
целта. Не унивай. Уловът те чака, върви към теб. Знаещият търси. Позналият-намира. Намерилият се удивлява на лекотата, с която е овладял.
Овладелият пее песен на радостта.
Радвай се! Радвай се! Радвай се!
Ловецо.
Три пъти повикан.

15.04.1921