Кален и мрачен без теб
е света ,
Кален и мрачен без теб
е деня.
Самотна в стаята стоя ,
сподирам тон ,
за да чуя някой
далечен и незнаен стон.
Замъглени прозорците са пак ,
гласът ми в гърлото напира ,
вопъл нежен към теб да изрече ,
но отчаяние безмерно отвътре ме раздира.
Изгубвам се като снежинка във калта ,
сърцето без любов умира ,
душата славея възпя ,
Господи , дали съм жива!