Пред тебе като в черква коленича.
Богиня си и знам, ще разбереш,
че неведнъж в живота съм обичал,
но не с такава жар и с тоз` кипеж
на страсти и емоции вълшебни,
отнемащи ми всяка свобода.
Любовите отминали са дребни -
светулки до сияеща звезда.
И аз не искам вече свободата.
Ще съм ти роб от този миг, до век.
Ти само ми дари надежда свята -
милост на богиня, към човек.
С надежда мога... дай ми само нея!
Откажеш ли я - равно е на смърт!
Не бих могъл отхвърлен да живея,
дори да си илюзия от плът.
2006 г.
Добрич