автор: via

"Познавах аз един добър човек,
той беше в мен, но после си отиде..."
Д. Данаилов

Не вярвай, че очите ми са затворени,
не съществуват затворени очи.
Нямам пръсти - това са корени,
а от думите ми се мълчи.
И не спирам да губя вещи,
като спомени ги топя
или по-добре като свещи
в празника на света.
Няма нищо зад тая видимост -
хоризонтът е твърде мек,
и се пука със звук илюзията,
че съм някой добър човек.
Нищо мое не спира времето.
И от мене не става път.
Дишам тясно и ежедневно.
А искам въздух.
И друга смърт.