Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Agro
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13948

Онлайн са:
Анонимни: 448
ХуЛитери: 2
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: coils
:: ivliter

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДо Рая... и обратно
раздел: Есета, пътеписи
автор: pinkmousy

Идеята за този първи опит за проза дължа на една изключителна личност и нейния блог. Тя ме окуражи и да пиша.А вдъхновението за този импровизиран пътепис дойде само, след като видях... Рая.
Сега може би се усмихвате :) Да, някои може би си мислят, че само екзотичните далечни места могат да се нарекат така. Но това не е вярно. България има невероятна природа и все още има места, неопустошени от "цивилизацията". Това мое пътуване беше плод на размисли, на които ме наведе една тема от блога на въпросната дама. Предизвикателствата... Здравословното ми състояние в момента не предполага изкачване на върхове под палещо слънце. Но, както и преди време, реших, че е по-добре да поставя тялото си на върхово изпитание и да видя дали ще оцелея, отколкото да се превърна във вегетиращ организъм на младини:) И така... пътят за Рая се оказа тежък. До Калофер ( и местността "Паниците" ) се стига с автомобил. След това пътеката през гората не изглежда страшна, и около половината път е като разходка в парка. Зелени ливади, които ми напомниха изказването на една колежка "Да ти се прииска да си крава". За сметка на това докато вървиш през останалата част се питаш дали не си в ада. Не случайно и местността се нарича Джендема. Но когато се изкачиш през ада и се озовеш на поляната пред хижата (след 4 часово ходене, катерене и 2 литра вода)... разбираш, че си е струвало.
След като се настанихме в хижата ( която се оказа препълнена противно на моите очаквания) и се оказа, че ще спим в голяма стая с около 15 легла и нарове ( аз, незнайно как, се оказах на най-хубавото легло в стаята:) ), отидохме да видим и Райското пръскало. Това е най-високият водопад в България (124м), а мисля, че и на Балканите. Намира се съвсем близо до хижата и всъщност се вижда прекрасно и от поляната пред нея. Отидохме до там и се оказа, че трябва да изкачим стотина метра с наклон около 80%. Аз не изминах последните метри, защото реших, че не бива да се прекалява с преодоляването на предизвика-телства:) Нали трябва да оставим нещо, което да ни привлича отново. Водата по това време на годината е доста буйна и ни предупредиха, че влачи камъни и е опасно да се приближава. Седях на камък до реката малко под водопада и се замислих - защо обикновено можем добре
да преценим какво ще ни коства дадена ситуация физически, но обикновено не можем да предвидим какви ще са психическите/душевни травми, които би ни причинило нещо. Такова място просто предразполага да останеш насаме и искрено със себе си.
Връщането беше малко по-бързо, но не бих казала по-леко от отиването. Слизането през Джендема за мен си беше изпитание. Разбира се, когато вече бяхме почти долу, не ми се искаше да се връщам:) Леко завидях на хайдутите и партизаните, които са имали възможност да прекарват цялото си време сред тези прелести. Но на тях едва ли им е било до това...
Разходката не се размина и без срещи с дивото. За щастие без фатални последици. Ако има нещо, от което се ужасявам, това са змиите. Не зная каква беше тази и не държах да я разглеждам от близо:) Това, което ми
направи впечатление, бяха угарките от цигари, които се виждаха на места по пътеката. За щастие, други боклуци почти липсваха. Което до някъде ме обнадеждава за бъдещето на природата.


Публикувано от aurora на 20.06.2006 @ 13:04:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   pinkmousy

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.12.2021 год. / 07:49:57 часа

добави твой текст
"До Рая... и обратно" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.