автор: glishev

ІІІ.
Нямаше светла утеха за краля,
грижи единствено носеха дните.
Никой не можеше да го зарадва;
страшно му беше, душеше го горест.
Бреме ужасно преви му снагата.
Знатен сред гаути, на Хигелак воин8
всичко научи за грозния Грендел.
Беше най-храбрият мъж на земята,
всички надмина във своето време,
царствен и силен, прочут мореходец.
Рече си той да отиде при Хротгар -
вожда нещастен с десница да брани.
Вече се готвеше той да отплава.
Никой от гаутите не укори го,
но на народа си щеше да липсва.
Всички витяза прославяха гласно,
лек да е пътят му те пожелаха.
Верни другари избра си грижливо -
цяла дузина и двама отделно.
В пристана бял ги заведе морякът.
Корабът дървен ги чакаше вече;
Пътя на лебеди9 с него да минат.
Време настана за тях да потеглят;
кораба спуснаха, скочиха в него.
Пясък завихряха долу вълните.
Сръчно бойците доспехи редяха,
бляскави ризници, мечове остри,
припаси още, що нужни им бяха.
Тръгнаха вече мъжете сърцати.
Воден изкусно, дълбоко нагази
корабът. Ето че вятър поде го,
в птица крилата превърна го сякаш,
с гръд - бяла пяна. Но вече пристигат.
Два дни извитото дървено тяло
носило беше дружината дръзка.
Всички брега различаваха ясно -
бели скали и поляни широки,
хълмове щърби. Намериха пристан.
Свърши се пътят над морските бездни.
Слязоха вече другарите славни,
лекия кораб издърпаха бързо
те върху пясъка. Сетне товара
(мечове остри, звънтящи доспехи)
взеха и своето всеки получи.
Сетне с молитва възхвалиха Бога -
че ги преведе над морските бездни10.
Скоро видя ги крайбрежният стражник -
верен пазител на датски предели.
Виждаше щитове тежки, блестящи,
воини храбри във ризи железни11.
Всичко поиска за тях да научи -
спусна се той, за да чуе кои са.
Скочи от стръмния връх на скалите,
яхна си коня, при гаутите слезе.
Стражът на Хротгар страхотно разтърси
своето копие, викна високо:
-Вие кои сте, мъже непознати,
що по вълните дойдохте безстрашно
и със оръжие слязохте тука?
Пита ви който брега охранява,
та да не би врагове вероломни
да се промъкнат за зло във страната.
Виждам, нечакани идвате вие -
вождове знатни не са ви зовали,
ала открито пристигнахте, дръзко.
Воин съзирам сред вас благороден!
Никога мъж със такава осанка -
царствен и силен - не е бил посрещан
в датски предели - откакто се помня.
Ала кажете ми вече кои сте,
племето свое, страната си родна,
ако не сте със притворство в сърцата
тука дошли - съгледвачи проклети.
Чуйте съвета ми, даден открито -
отговор дайте на мойте въпроси.

_________________
Предишна част: Из "Беоулф"
Следваща част: Беоулф IV