автор: CkumHuk

Контрасти-черно

Вечер. Нито по-хубава, нито по-лоша от другите 364. Съсредоточила вниманието си върху автобусната спирка, тя с интерес наблюдава как мракът на нощта се опитва да изтрие бледата светлина от единствената лампа на улицата.
Весел и безгрижен, той убеждава вятъра да довее малко прах върху леко проблясващата повърхност на земята. След това заповядва на старото дърво да наведе клоните си върху лампата. Накрая тайно внушава на черната котка от съседния двор да се спре любопитно на осветеното островче, сякаш чака автобуса за вкъши.
Отнякъде се появява тъмен силует, който бавно се приближава към светлината. Котката внимателно го оглежда и решава,че могат да чакат заедно (поне известно време).
А мракът... Мракът ликува - още едно-две черни неша и нещастната лампа ще му отстъпи властта над цялата улица. В радостта си той обгръща с цялата си сила самотните същества: котката става още по-черна, а гъвкавото й тяло поглъща ненаситно слабата светлина. Но изведнъж, стресната от неговот почти недоловимо присъствие,т я изчезва в нощта... Изненадан, мракът бързо се отдръпва от тях.
Остава само другата фигура. Облечена в черно, тя почти се слива с мрака и като че ли не забелязва странното бягство на котката. Бавно, съвсем бавно, за да не я изплаши, мракът безшумно се доближава и внимателно я докосва...
Нищо. Черни искри преминават по дрехите й и те стават още по-черни. Спокойствието и безразличието, излъчвани от тялото й, го правят да изпъква още по-силно... Впечатлен от ефекта, нежно я пргръща... Сега тя е крехка и още по-нежна. Прилича на тъмен кристал, скрил в сърцето си най-черния скъпоцене камък на света, пиещ жадно последните капки улична светлина.
Стресната не на шега, лампата учудено поглежда любимата на мрака и за първи път осъзнава, че е по-добре да отстъпи и да ги остави сами. Вплетени един в друг те са толкова нереални...
Сами... Той и Тя. Черното сияние се засилва и почти успява да скрие лампата под своя тъмен лпащ...
В далечината се показват двете любопитни очи на закъснелия автобус. Притеснен, той с нежелание отваря врати, за да качи и последния си пътник за тази вечер...
Останал сам, мракът усеща нещо ново, което никога дотогава не е изпитвал. Нещо, което никога не му се е случвало. Нещо, което го изпълва с болка, но и с малко щастие. Знае, че никога няма да бъде същият. И винаги ще я чака. На тази спирка...