автор: red_sonya_zaan

Хладен вятър духа в сърцето.Вятър, който издухва черните мисли, пороците и злите намерения.Вятър, който пречиства душата от злото.Как да избягам?Искам да избягам от реалността.Защо да живея като господарка.Искам живот като на обикновените хора - сив и скучен.Искам да съм малка в своя свят.Искам!
Доста често хората забравят смисъла на съществуването си.Животът им е просто ежедневие от норми и закони, които спазват.Машини!Роботи на Създателя населяват Земята.Един безкраен поток от маски се движи от Началото към Края.Това ли искам аз?Живот в модул?
- Може би да, ако съм подкоренна величина в математиката.Тогава как да живея тук сред роботи?Какво съм аз?Дърво?
- Не, дърветата са господари.Те са цялото, а листата елементите.Но ако искаш можеш да станеш листо.
- Листо?Зелено или жълто?
- Защо питаш?Листата знаят ли какви ще бъдат при създаването си?И ти си като тях - пионка.Една частичка от огромния пъзел.Ти си нищо.Но ако искаш може да станеш цвете.
- Цвете?Искам да съм роза!
- Да, но розите са нежни цветя.Аз ще те направя кактус, за да не изразходваш много от водата и минералните соли.
- Но защо ме изолираш от света?
- Напротив.Оеднаквявам те с него.Нали това си пожела - живот сив и скучен.Като на мравките например.Ще те превърна в работничка носачка.Ти ще храниш поколенията за да може те да са добре.
- А аз?Кой ще помогне на мен?
- Ти как мислиш?Все още ли искаш да си робот сред роботите, облак сред облаците, мравка в мравуняка...
- Спри!Омръзна ми подобен живот.Искам нещо ново и различно.Искаш ли да помечтаем?
- Да помечтаем?Искаш ли да те превърна в книга или фантастичен разказ?
- Не, стига.Стига с тези норми.Фантазията ми надхвърля черните букви от жълтите страници.Виж ме!Летя.Мога да пея, да викам докато ме заболи гърлото.
- Недей.Не може.Неетично е, неморално.
- Въображението няма граници.За мен вече не важат законите.Отдавна счупих рамките и се освободих от оковите.Вече съм свободна.Не искам да съм робиня на Създателя.Не искам мравуняци, цветя или машини.Искам да сънувам слънца.Да обърна движението на Земята, да разместя планетите.Да си уловя звезда.Виж океан.Тъмен е нали?И дълъг.Но аз ще го преплувам, знаеш ли?Ще стигна отсрещния бряг така, както удавник вижда спасителната лодка, както мъртвец се връща към живота.Ще видя светлината в края на тунела.Защото така искам.Няма да потъна, нищо че не умея да плувам.
- Ти си луда!
- Не, живея.Живея както аз си искам.Нали това е смисъла на всичко?Целта е да усетя щастието.Да бъда себе си.Светлина!Виж, слънцето изгрява.Време е да тръгвам.Отдавна исках да полетя към него, но незнаех как.Вече знам!Не, няма да умра.Поне не докато не изпълня мечтите си, докато не усетя силата да променям реалността.Ще живея по своему.Ще бъда себе си.Вече знам.Ще бъда!!!