автор: tarassevitch

Уханието ти във чаршафите не е сън.
Не е сън и топлият ти глас,
събуждащ ме във утрото дъждовно.
А още по-малко са насън
ръцете ти, обгръщащи ме нежно
и шепотът гальовен във ухото ми,
и ласките ти, топли и настойчиви.
Не е ли сън, аз питам се,
нима е тъй прекрасно?
"Събуди се!" - Отговаряш ми...
Защото пак си тук!