автор: rosy88

природата ми е такава
породата ми женска
не прощава
откакто се оцапах с първа кръв
светът ми стана крив
и ти си пръв
на мушката
любими
като биче съм
вътрешно излята
ти виждаш - кожа
и очи
устата ми
красива - щом мълчи
горчива
тръгне ли да спори

да
бяхме двама
луди
влюбени
и голи
в онази стая
само наша беше
и вреше онзи миг
красив гореше

но пурпура изгря
сега е ново време
моментът днес е друг
защо избяга
започна май
каиша да те стяга
нормално е
защо си тъй нормален
та аз те искам див
и луд
нахален даже
ала нямам време
да те измислям
всичко ми е днес
червено
бичето ми е адски
разгневено
то рита в мен
и хич не ще да знае
че някой с него
просто си играе