автор: porko

На Генийчето

Стоим,мълчим,навели сме глави
неловкост помежду ни се промъква.
Сърцата празни,в душите не боли
а радостта в очите ни помръква.

И няма смисъл от признания
от обвинения и срам.
Не се налагат оправдания.
Сама си ти,и аз съм сам

Стоим,мълчим,навели сме глави
и всички теми са безсмислени.
Дори все пак да продължим
няма вече да е истина.

Обичам те.Не ти признах.
Разкайвам се.Но няма смисъл
да връщам времето назад.
Кощунствена е тази мисъл.

Стоим,мълчим,навели сме глави
и без да се поглеждаме в очите
обръщаме се,гледаме встрани
и тръгваме,загърбили мечтите.