автор: Mojsei

1.След Освобожданието един английски жулналист броди по българските земи и отрива формулата на човешкото оцеляване. Той не може да се начуди на тази млада и жизнена нация и почти се доближава до тайната на успеха, когато прозира, че българинът сам каквото си направи, никой не може да му направи
Жалко, че не е продължил изследванията си, защото сега те биха били от голяма полза за оцеляване на човечеството. Но решение на въпроса се получава от Лазарев, когато посочва, че дестабилизацията забавя времето и дава чудния ефект на подмладяването.(Вж.: Кн.3, с.60). По тази рецепта аз вече втора година се подмладявам в Интернет, забавяйки чрез деструктивност времето и обновявайки жизнените си функции. Какво? Не вярвате?! Добре, ще ви разкажа по-подробно.
В България никога не е имало обединена интелигенция, която да представлява интереса на нацията, но нивелацията й и днес си остава един злощастен факт, на който се крепи глобализацията. Ето, пак сте готови да не ми вярвате! Но поне слушайте внимателно!
Цялата история започна от мига, когато и Кумецът влезе в Интернет и започна да ми прави забележки, но все пред Лъки. Извиках го настрана и се разбрахме да не ми разваля успеха и той се съгласи, но това продължи до днес, когато, пак пред Лъки, взе, че изтърси:
-Слушай Мо, прочетох текстовете ти и се убедих, че съвсем не са гениални. Кумството си е кумство, но поезията си е нещо специално и ти не може така да си пишеш за каквото ти хрумне. Като не разбираш, питай! Нали затова има администарция, хората са внимателни, ще те насочат, ще ти помогнат, а може и с оценките да оправят въпроса.
Какво да му отговоря? Пред кум вода не се гази. И го ударих на откровение.
-Слушай, Кумец!- казвам някак си примирено.-Добре знаеш, че глобализацията се крепи на кумството и в частност, на отношенията между нас. Ако ти ми пишеш двойки и продължаваш да твърдиш, че не съм гениален, как ще издам подготвената книга? Няма да стане, нали? А как тогава ще спонсорирам сайта? И още - как ще подпомогнем закъсалите поети?
А той, кумецът му с кумец, ме гледа заядливо, а в очите му проблясват едни такива пламъци, че направо ме успокояват, когато го чувам да казва:
-Слушай, Мо! Мислех те за по-умен. С цялата тази кампания срещу теб сега изграждаме четвъртото измерение на света - хаоса. Ти все обвиняваш интелигентните хора, че не се обединяват, а те са заети с такава важна задача, каквато е създаването на хаоса. С него ще задържим времето и ще подмладим българите, но, в същото време, тази кампания ще ти послужи като реклама, с което ще вдигнем тиражите и ще завладеем пазара с твоите книги. Разбра ли сега?
-Абе, Кумец!?-зяпвам го аз изумен.-Ти си направо гениален. По този начин и разполагането на военните бази по света ще се ускори и глобализацията ще завърши в ускорени срокове. Наздраве! Да си ми жив и здрав!

2.
Към Ади

Случаят пореден уж е малък,
но ще го разкажа тука…ах,
колкото и да е жалък,
че от теб тресе ме страх.

И дано сега и тук молбата
да достигне до божествения кръст,
за да ми се промени съдбата,
станала подвластна на безумната ти мъст.

Ето, чувам твойте стъпки
и обзема ме познатото усилие,
че фрустриращите ти постъпки
неизменно водят в насилие.

Иска ми се да крещя: -"Кажи!
Пак ли имаш ти решение готово,
а на мене ми тежи
да търпя насилието отново!?"

Да! Ръката ти ме дръпва
и чертае ми Съдбата черна,
а сърцето ми изтръпва
и се чувствам повече неверна…

С теб съм толкова сама,
а ни свързваше желание…
Не! Не искам да съм ти жена,
носиш ми единствено страдание.


Аз добро от теб не виждам-
мислех ще се вразумиш сега:
за отвъдното започвам да завиждам,
ще обзема ме неистова тъга…



3.
За жалост днешната държава
народа изтормозен натъжава
със своите взаимствани решения,
предлагайки безумни развлечения.
В световния безмилостен вертеп
натиква безогледно мен и теб
и затова се чува ропот,
но чудно...не прераства в тропот?!
Държавата, прикрита зад завеса плътна,
по свои спекулации хлътна,
показвайки, че поданикът е глупак,
щом в робство се оставя пак,
но обликът й също лъсна
с това, че хората отблъсна!