автор: angel_stz

Когато пак си тръгна
късче от сърцето ми
остана с теб.
Върви,
боли ме,
задъхвам се,
и сили нямам,
за да продължа
напред...
Тъгувам
от раздялата ни нова,
от пустотата
в моята душа,
осиротяла,
за кой ли път,
и залиняла,
от изчезналата
топлина
на прегръдката ти
силна...
И чакам,
опитвайки се
с всички сили,
останали ми
в края на деня,
мъката си да стопя,
но рано е,
боли ме,
копнея пак
за новата ни
среща...