Със морето се прегръщам
и в морето се разтварям
и съм вече само капка
в неизбродните води:
те приятелски охлаждат
във гърдите ми пожара
и тъжат, че няма поглед
от брега да ме следи.
Но това не ми помага -
злобно вятърът ме връща
и надменно се кикоти
над молебния ми стон.
...А вълните уж ме галят,
но ме носят право вкъщи.
Нямаш начин да потънеш,
като си надут балон.