автор: angar

Има в сайта една пощуряла Луна!
Нощем често излиза в небето сама!

Ту звездичките малки преследва и бие,
ту се спре и по вълчи към вълците вие,
или яма дълбае на Млечния път -
да си счупи Кентавър във нея вратът!

И коя е причина за нейния бяс?
Безответна любов и изгаряща страст!

Кой конец ще постави на този кошмар?
Може само един, може само Ангар!

Страх не знае Ангар от разпътни жени!
При това не за пръв път обяздва луни!

Трябва - всичко на всичко - едно одеяло:
да я грабне и скрие под своето тяло!

До сърцето си храбро, добро, да я стопли!
Край да сложи - с целувки - на нейните вопли!

Страх не знае Ангар от разпътни жени -
при това не за пръв път обяздва луни! *

____
* А за първия път - виж стихотворенито му "На изток ще потегля"