автор: Mojsei

1.Познаваш ли интереса си? Мъдростта най-често идва от вековете под формата на притча, алегория, сказание...Заинтересованият читател успява да разбули формата и да достигне до съдържанието, за да го подчини на своя интерес.
Но мъдростта извира у нас и под натиска на всекидневните житейски проблеми, в които заинтересованият търси начин да се ориентира в ситуацията, за да разреши, възникващите затруднения. Днес много често се натъкваме на един особен начин за изява на интереса - чрез издигане на предно място на неразбирането, прикриването и групирането, като се развихрят интриги, чието разрешаване води към манипулирането, а от него пътят се ширва към проявите на различните видове насилие...Самата връзка между хората, а това са техните отношения, в процеса на възпроизводство на живота, съществува обективно като техен интерес. Нека да поразсъждаваме върху ситуацията, в която се намира съвременният човек и в частност върху интереса му от създаването на нова литература, която да стимулира развитието на процесите, узрели до своя нов мащаб - глобалността!
Очевиден факт е, че човечеството израстна на по-висока степен на своето развитие, но, едновременно с това, новото съдържание на общоформационния процес бушува в старите форми на обществената организация на труда...Двете страни на живота - позитивната и негативната, си дават среща в жесток сблъсък, а доминирането на деградацията е източник за нарастваща тревога сред хората, чувстващи се отговорни за съдбата си. Българинът изтърпя поредните "промени" и с тревога очаква следващата, фискирана с датата 01.01.2007г.
Своеобразен възел на живота днес е състоянието и развитието на литературата и в частност на художествената литература, а тяхно ядро без никакво съмнение е състоянието на философското знание. Новото време си създаде и нова философия, с утвърден чрез пазара лидер - Карлос Кастанеда, за да си кажем - жалко за това време, превърнало абсурда в своя логика. Една или друга логика за живота бързо се издига, щом се появи съответния интерес, а новото време издигна прагматизма като своя философия, но възникна проблем - що е това прагматизъм и как глобализирането на човечеството се вписва в неговото интегриране? Разработването, издигането и утвърдждаването на прагматизма, разбиран като хуманен екзистенциализъм, има свой етап, свързан с разработването на философската теория, но обвързването й с практиката бележи стъпките към превръщането на самото съществуване в нормално, т.е. в щастливо. Животът е потвърдил, че появата на нещо ново и неговото утвърждаване минава през няколко етапа. Кои са те?
Със самото си появяване, да кажем, че това е новата философия, тя се натъква та тоталното си отричане, което се проявява като злостни нападки срещу нейния автор. И колкото злобата е по-силна и по-рафинирана, толкова повече тя е доказателство, че новото има шанс да оцелее. Но ето, че се появяват отделни хора, които започват да се вглеждат в новото знание, правят успешни опити чрез него да осмислят собствения си живот...Става безпредметно да се отрича наличието на новото знание, още повече, че тази потребност е призната за обществен интерес. Тогава настъпва нов етап за тази философия - започва да се признава нейното наличие по странния начин на неразбирането, съпроводено с частично признаване на нещо от нея....ако не друго, поне някои външни нейни белези...Но необходимостта работи в интерес на новосъздадения продукт, това започва да се осъзнава добре от хората на перото, чиято тревога нараства за собствените продукти и тогава се започват двойните игри - ще се взаимстват показваните резултати, но атаките към автора ще стават все по-силни, за да се прикрият собствените действия.
Да, но точно това е и самият процес на утвърждаване на новото знание, което не може да не радва неговия създадел. А когато новото започне все по-успешно да си пробива път в живота, тогава користта вече е готова със своята позиция, свеждаща се приблизително до следното - но разбира се, че ние винаги сме стояли на такава позиция, а онзи автор ли, но как, та ние толкова много му помагахме да усвои нашите идеи, а и колко пъти го предпазвахме от многобройните грешки, които допускаше!
Създаването на новата литература е практически процес, който може да се разглежда като своеобразно разделение на труда, което ще продължи да обединява хората, занимаващи се с тази дейност като ги сблъсква, в това число и чрез такива форми като интриги, клюки, матипулации, капани, опити за изтласкване и утвърждаване на особения интерес и то все зад прикритието на общността, която се задъхва в своята неорганизираност. На общественаета сцена е творецът, създаващ свой продукт. На неговата основа ще продължава да осмисля собствения си интерес като негов собственик. И сега не са малко хората, които разбират добре това, но къде са тези, които работят за собствения си интерес? Влезте в Интернет и ще откриете една част от тях. Сред тях е и Мойсей - носител на новата философия и собственик на интелектуален продукт, който предоставя на човечеството...Но къде е заинтересованото човечество от новата философия? То се персонифицира в лицето на всеки отделен индивид! В историите, които разказва Мойсей е закодирана философията на прагматичния човек като негово самосъзнание.



2.Често пъти американецът се сочи като образец на глупак, който се интересува само от биологическото си възпроизводство. Това прави и Лазарев, чрез разказа на един от пациентите си. (Вж.: Кн.3, с.39).А работата се състои в това, че сегашната организация на труда превръща индивида в придатък на производството и го формира в специфично билогично отношение, задаващо и неговата едностранчивост.



3.
Прелъстяване

Разказваш ми за тъжен спомен-
как някъде с някого си се напила,
а аз сега му правя помен,
с това, че ти си мойта мила.

Добре! Разбрах, че се напи,
но узото не е нещастно…
Не ми разказвай! Замълчи!
За мен мечтаеше тогава страстно…

Сега и аз ще се напия-
историята в подробности я знам
и моля те, недей с тия
измислици…сега с бутилката съм сам!?

Говорил съм ти не веднъж
за парещите в съзнанието следи
и знаеш, че единственият мъж
съм аз - но ти се връщаш към "преди"?!

Изглеждал този, че е свестен-
ах, прави се на повелител
и колко много бил известен,
а знаеше, че той е прелъстител!

И почнахте чрез тост след тост
история позната - пребанална,
а ти показваше се като гост
и вдигаше послушно чашата кристална.

Играта се започва с доливане
и чашата не трябва да е празна,
а ти - в преструвка на опиване,
отблъскваше историята като омразна.

И тостовете вдигахте за здраве
по начин твърде лесен-
той сипваше, а ти повтаряше:"Наздраве!"
с преживяване на миг чудесен.

Не беше таз игра опасна,
защото нямаше в нея спор,
а ти бе чудна, тъй съгласна
в любезния и сладостен отпор.

Започваше се явно авантюра
с инстинкти в срещата случайна,
разкриваща човешката натура
в превратна светлина - омайна.

Играта бе подготвена и лека,
и повод хубав трябваше да има-
ти виждаже в лицето му човека,
та срещата така да бъде поносима.

Отчете му високо добрините,
когато в няколко поредни обиколки
видяхте осветен града, но ах, в гърдите,
защо ли те пронизаха познати болки.

Погледна си в огледалото очите
и в тях видя, че всичко е безсмислено,
защото липсваха на любовта лъчите,
а те ти носят преживяване, пречистено.

Но някак, примирена с вините,
откриваше сред новости страхотни
мотивите на поривите в сълзите,
задаващи се в дните ти самотни.

В този миг си мислеше за мен,
защото туй сега не бяха страсти
и в онзи миг аз бях за тебе осветен,
разбирайки реалните контрасти…