автор: marinkis

Осемдесет и пет лева инвалидна пенсия.
Боксониера-тридесет квадратни метра заедно с банята и тоалетната.До леглото по продължението на стената-рампа,или по-скоро тръба,взета от изключеното парно,водеща до инвалидна количка.На шкафа до леглото-вода,болкоуспокояващи Валорон,Ксанакс,Ривотрил,последните две хапчета Диазепам,три кубчета пилешки бульон,малко бързоварче в порцеланова чаша.В чекмеджето-два пакета сухар.Килимът-мръсен,непран от купуването му, никога не цапан от обувки.Прозорците-още по-мръсни,чистени само от вътрешната страна,и то само долната една трета.Стените-мръснобели тапети на кедрови листа. Фототапет "Зимна приказка"-своеобразен път към свободата.Няма паяжини.Никак- ви мухи.Никаква храна за паяци-прозорците просто заковани.Груба фасонка без полилей.Без работеща крушка.Осветлението-от нощна лампа на масата в центъра на стаята и свещи,много свещи-изключително рационално решение-едновременно източници на светлина и топлина.Скромна секция,пълна с книги,все класика, рафтовете на височина над метър и четиридесет-недокосвани.Недостъпни за човек в инвалидна количка.Никакви други мебели.Няма гости.Редки посещения от нехаещ лекуващ лекар,доставящ конски дози приспивателни,осигуряващи му един сложен пациент по-малко.Изхвърлянето на боклука,простирането,зареждането на хладилника с кисели млека,нощното шкафче с бульони на кубчета,сухи супи и сухари, купуването на тоалетна хартия,нови крушки за нощната лампа,свещи и разместването на книгите от горните рафтове на секцията на долните и обратно - веднъж седмично срещу 5 лева от странно моралното наркоманче от долния етаж. Няма пари за кабелна телевизия.Няма пари за телевизор.Скука.Болки…Стар транзистор, закотвен на радио "Дарик",но никакво внимание към него.Просто вещ,раздвижваща звуците в застоялия въздух.Никакви роднини.Емигрирали деца,отдавна забравили за майка си.Няма телефон.Починали родители,сърдити братя,скарани братовчедки. Стени.Между хората.Между желанията и реалността.Зад фототапета.


МАРИН РАШКОВ
`декември 2005 год.