автор: Nadya

Мечето Панда,което ми подари за деня на влюбените
упорито държи сърцето си в ръце
лицето му става алено от мелодията на батериите,
която вече е много бавна и провлачва накрая.

Под него часовникът,
чиито стрелки преди години се опитвах да извадя
всяка сутрин звъни в шест без десет,
а отгоре повехналият букет със стрелиция в средата
събира праха на времето.
Дървената икона в ляво продъжава да се моли
и праха от книгите се посипва
от звъна часовника върху рамете ти.

Верижката на мечето вчера се скъса,
сърцето в лапичките му се залюля
и сега не открива мястото си...

Тази стая е толкова прашна,
че дори пердетата с лъскави ивици
не успяват да я развеселят.
Стените някога бели,сега са на сиви петна
от пръстите на децата,
ще я пребоядисам в зелено,
но още е рано да приспивам спомените.

Матракът се е продънил точно в средата,
покривам го с няколко пласта дунапрен,
така ще запазя за още малко часовете на младостта.
Цветарникът стърчи между телевизора и климатика
останал самотен в коледната си украса,
а стъклото на картината се е пропукало по диагонал,
на гърба има пожелания от приятели.

Ще трябва да проверя...дали наистина се сбъдват
или като мечето Панда само поаленяват
когато някой ги чете.