автор: Marta

Луната - медена подкова
на щастие обрича тази нощ,
небето си измисля песен нова,
земята тръпне в спотаена мощ.

Дървета полусънени лениво
помахват с клоните за лека нощ,
вълшебна, лунна светлина игриво
танцува до премала и немощ.

Звездите са очите на орисници,
които никой с нищо не закрива
и стиснало под топлата си мишница
куп сънища едно дете заспива.

1989 г.