автор: monti

Тихо...
Толкова тихо, че чак оглушах...
И напрягам се да чуя плач...
Плачът на детето ми неродено!
Не го посрещна акушерка
а студен и мръсен лиген...
С първото движение и Смърт студена.
медицински показател-
некролог на един дъх непоет...
Но чувам нощем как ме викаш
и търся те до края на света...
не знам къде отиват неродените деца!
Без да си видяло светлината на деня,
без да си разбрало що е майчина прегръдка
те обрекоха на цяла вечност тъмнина...
Но ти не си забравено детенце мое,
за тебе мисля ден и нощ
и знай ще жаля до смърта
за отнетото ти право на живот...
За това, че не можах в ръце да те люлея
и с песничка да те приспя
и "мамо" да те науча да ми казваш...
Дори след като умра ще тъгувам за теб...

И мисля си
как спят жените които
убиват сами своите деца?


*Вдъхновено от Аборт на Whitetomcat

P.S не ми се сърдете за тази емоционална бълвоч, но не мога да се подчиня на правила и рими