автор: Denis

Но в тази атмосфера на любов,
на сияние златисто и на ябълков дъх,
аз набирам космическата скорост,
със която се откъсвам
от гравитацията златна на моята звезда.

По-далече и по-далече,
дълбоко във всемира, наречен - свобода.

Свобода и обич.

О, тези гравитационни полюси на моето сърце,
между които аз изгарям
като степените на ракета!

И защо ли, и защо ли
гравитирам в ускоряващи се орбити
към епицентъра на свободата!
Какво жадува тя, каквото аз не съм жадувал!
Каква е тази красота
във кратера на нейното мълчание!

Но преди да се взривя
в небето на това привличане безумно
дали сърцето да оставя
на моя златен рай със онзи дъх на ябълки!

На моята звезда прекрасна,
където тъй е сладко
да изгубя себе си
сред тези сини хоризонти
във златисти очертания...