автор: railleuse

…тогава се протегна към смъртта на залеза
(ивичка тюркоаз, розово, до лила - плачещо великолепие)
и каза: "Ето, това са Нещата, ей там зад тъмната ивица,
има комети, звезди, но не имената им,
там се раждат и умират Слънцата… И Дупките…
а тук само имитираме непонятно, невнятни;
парчета, смешни парчета на пъзелче…
Но кой съм аз, а и ти, за да минем отвъд…"
Отпусна ръката си - стрела към тъгата ми,
а уж сочеща горе, въздъхна и безшумно политна отвъд
"Но любовта? Нима тя, нима поне тя не е истинска…" -
сух, проплака гласът ми в опит да те достигне и задържи
"Ах, най-пияният скитник е тя… Мошеник отвсякъде…
Илюзионист от пътуващ театър, който бълва крепени рози
върху ковчега на смисъла и ни кара, покорни и екзалтирани, да пляскаме от възторг,
и ни кара и да умираме, топящи всеотдайно розите във вазите на сърцата си,
пълни със топлата, предана кръв, кълнейки се в себе си и в нея. И в себесинея. В нея…
А розите дупчат - с телените си и стъбла, и листа, и бодли,
пробиват в неизброими и неочаквани измерения, източват на капки, до дъно…
И някоя сутрин… , но това вече го знаеш, макар толкова глупава и неведома" -
все по-заглъхващ, съвсем се загуби гласът ти.
"… да, това вече го знам…", малка тъга се отрони и капна върху ковчега на смисъла
Отдолу без жал откънтя, съвсем празно. И всичките истински неща, те…
А белите рози цъфтяха, цъфтяха, цъфтяха, впили влакната си,
стъблата си, тънките крепени цветове, аромата си на илюзия в гладкия абанос
Жилките им набъбваха, вече ярко червени. Както нищо истинско не беше, преди...
Преди розите, преди пияния скитник, преди да…
Впих поглед в залеза, мъртъв отдавна. Нощта се търкулна от хоризонта
и се разстла като чер креп. Тя покри всичките, истински и неистински,
с хладна прегръдка. Нощ е.
Аз никога повече на глас не...
Ти никога повече ...отглас ...не обясни з…