Студен дъжд вали във мен!
Между нас стена -
с желязна врата!
И ангели стокрили
на бога верни,мили
зад нея са се скрили!
Искам с тях да полетя!
Искам да си с мен сега!
Но дали ще мога да стопя
тази каменна стена?
И пожар сърцето пали,
а душата се топи.
Огънят във мен едва ли
виждат твоите очи!
Сто реки ще потекат
от сълзите мои!
Сто души ще покоря!
Сто приказни герои!
Но ти защо си тъй далече,
защо от любовта ми се отрече?
И този дъжд студен
не спира да вали!
Къде си ти?
За мене мислиш ли?
Кажи?
Не погубвай любовта!
Обичай ме!
Сега!