автор: rosana

Вечерям нетърпение.
Въпрос заседнал
във очите.
Във моите.
Във твоите
една огромна риба
все се изплъзва
от въдицата ми.
Очи.
Необичаен тон
на непроведения разговор -
на ъгълчетата на устните ти
помръдва някаква усмивка.
Един букет увяхнала учтивост.
На масата ни.
Вечерям неудовлетворение.
Без кости.
Само филе.
Не те поглеждам вече.
Дори не знам
дали си още тук.
Не ме е грижа.
Вечерям самота.