автор: Vedrin

Ти помниш ли чудния дъх на листата
и птиците, пеещи в свойте гнезда,
когато неволно ти стиснах ръката,
а ти се усмихна: Виж, пада звезда!

Ти помниш ли вятъра свеж в езерата,
когато по тихата гладка вода
вълшебни петна нарисува луната,
а ти ми прошепна: Виж, пада звезда!

Ти помниш ли снежната нощ, тишината?
За нашата обич, подобно следа,
звезда полетя и се скри в тъмнината,
но никой не каза: Виж, пада звезда!

Из цикъла "Угаснали искри"