автор: Vedrin

Стъпвам тихо, утрото да не събудя.
Стъпвам тихо, влизам в твоя сън.
От безчувствие навън прокуден
твой изгнаник съм, или не съм...

Аз желая само миг на порив.
Само нежен допир на ръце.
Знам отдавна как ще отговориш
и тъгува моето сърце.

Затова в съня ти ще съм искрен.
Ще ти кажа думите докрай.
И ще бъда твоят светъл бисер,
твойта пролет, твоят месец май!

Вятърът ще духа с обичта ми!
Ще развява твоите коси!
Моля те! Не се събуждай само!
Аз съм просто сън, но ти не си!

Трябва да си тръгвам. Тъмносиньо
утрото обажда се в петел.
Сменя хоризонтът цветни линии
сякаш със вълшебен акварел.

Утре пак в съня ти ще пристъпя
и във него ще съм твой любим!
И очите, знам, ще се окъпят
във сълзи на плач неутешим!

Из цикъла "Угаснали искри"