автор: naldica

Посред нощ леглото ти разпрано е,
Последно ти не си видян във него.
Мокрите следи без срам тапетите
Поркиват: под прозореца се плиска кал-море.
Мъртви стволове, листа пропъдени
Се мъчат да диктуват твоя сън;
Пищят сирените, крадци пробиват
Металните обкови на всеобщата безсигурност...
Сега спокойно е. Сега си сам:
Страхът се плъзга тихо зад гърба ти;
Превземаш сам вратата към антрето,
Но нямаш сили да натиснеш... дръжката;
От горе духа ледна струя,
А вятър днес не си поръчвал;
По котките пробягват керемиди,
А в комините прелюбодействат гълъби...
Огледалото съюзило се е пак с лицето ти,
За да не виждат твоите очи във него-
По-грозен вчера май че беше,
Но днес не е така, удавено
Във истерично-изтерзан предгърчов писък
Тялото ти те зове на бой!
Предаден! Сам! Измамата...
Сутрин... Вледенен... Покой...