автор: meiia

Ожадняла съм.
Колко съм жадна, номаде.
Преживяла съм
силните бури, в които
най-близкият ме предаде.
Жадна съм.
Рани струят по небето
и по тялото, и по устните.
Ще си открадна
капка смях и в нозете
ти после ще падна.
Да простиш
прекомерната жажда,
която в мен се простира.
Виж, миражите виж
какво у нас ги поражда?!
Мълчиш.
Ти пустиннико,
всяка жажда разбираш.
И последната - на умиращ.
Дай ми капчица стих.
На глътки ще я погълна,
на струйчици блясък.
От очите ти пих
истината безмълвна.
Изсипи върху мен
на пустинята всичкия
пясък.
Тя отдавна ме е погълнала.