Когато се топи снега
водите тръгват по земята,
а аз съм бледата трева,
която тук-там се показва.
Развързва облаците вятърът
и те се плъзват по небето,
през белите разшити дрехи
се мяркат сините безкраи -
аз ги гоня с жаден поглед,
и като кражба са мечтите,
а неподвижната ми същност
е свила корени в пръстта.
Но този дъх на небеса
и мен премръзнала разтапя -
болезнена е пролетта,
болезнена като промяна,
но като клетва ме обрича
и аз към нея се стремя.
Съвсем зелена съм - тревата -
почти се сливам с небесата.