автор: LadyDy

...Когато се опитвам да подредя впечатленията и изводите си от срещата с учителите в българските училища в Чикаго през месец май тази година, най-напред се сещам за „тайната" на едно седемгодишно момиченце, доверена на нейната учителка Боянка Иванова. Детето скрило в килера торбичка с храна, вода и играчки за из път - обратно в България. Ще тръгне тайно сама, защото мама и татко още не са готови за това. До летището ще стигне с велосипед, там ще се шмугне незабелязано без билет в самолета до България - при баба и дядо, любимите приятели и играчки...
Различна и индивидуална за всеки е продължителността на адаптирането на българските деца зад граница към новите реалности. Но така или иначе след няколко години обучение в чуждоезикова среда, при липса на ефективно изучаване на родния език, познанията по него избледняват, речта обеднява, изпълва се с чуждици, забравя се и се изкривява семантиката и колоритът на български думи. Този процес може да бъде забавен или дори спрян само при активизиране на ролята на българските училища и учители зад граница, които не само да облекчават прехода, но и да съхраняват родните ценности като език и култура.
Днес, единадесет години след установяването на първите български семейства със Зелени карти в Съединените Щати, този проблем стои пред значителен брой деца. Само в Чикаго, според хипотетичните изчисления на преподавателите в нашите неделни училища там, броят на непълнолетните български емигранти е между 6 и 12 хиляди. Не са малко и във Вашингтон, Ню Йорк, Бостън, Питсбърг, Лос Анджелес, Атланта... Хубавото е, че разбирането за ролята на българските училища е осъзната от самата ни общност в Съединените Щати. Именно поради тази причина там са и най-много българските образователни звена към момента - тринадесет. И не само това = именно българските училища в САЩ първи решиха да се обединят в Асоциация. С организационната и логистична подкрепа на Агенцията за българите в чужбина (единствената институция в България, обявила за приоритет грижата за най-младото поколение в българи зад граница) образователните структури в шест американски града положиха основите на организация, която да работи за създаване на единни образователни стандарти за обучение в този тип училища и нов тип методики, отговарящи на тяхната специфика. Сред основните въпроси, стоящи пред прохождащата Асоциация на българските училища в САЩ са също и решаването на проблемите с финансирането, изграждането на принципи на подпомагане на новосъздаващите се училища, както и формите за по-ефективна с комуникация с институциите в България.
Именно това бяха въпросите, които обсъждахме на срещата с преподавателите в българските неделни училища в Чикаго в края на месец май тази година. Домакин на срещата бе училището „Света София" - първото лицензирано в САЩ, извън рамките на това към посланическата ни мисия, а гости - наши дипломати, както и журналисти от България, дошли в Чикаго за да участват в проведената по същото време там Втора световна среща на българските медии. Съчетанието на двете събития стана прекрасен повод малките ни сънародници да покажат пред гостите от България не само любовта си към родното слово, изразена чрез песните и стихотворенията, но и към българските песни, танци, обреди... Когато ги гледах, как кръшно извиват снага и редят ситни стъпки в ритъма на ръченицата, с тези меки, изпълнени с достойнство и гордост - като слезли от картина на Златьо Бояджиев или Майстора - усмивки на хубавите личица, трудно ми бе да повярвам, че само минути преди това слушах същите деца, преобличайки се, да си говорят помежду си на английски. Беше ми тъжно, но и ме подсещаше, че на българските училища в тази гостоприемна и демократична, но и много космополитна страна, им предстои още много работа. И че тази дейност, въпреки възрожденския плам и всеотдайността на учителите и родителите, не би могла да доведе до реални резултати без сериозната и последователна подкрепа от страна на България. Защото пътя, по който са поели те, е общия ни път към запазване на българското слово, а чрез него и на българския дух и идентичност извън границите на родината. Път, който води към изграждането на образа на една силна и достойна България, с която да се гордеят чедата й, където и да са по света.