автор: Marta

Имало едно такова таралежче.
Било необичайно, забележително различно таралежче ви казвам - защото било бяло. Ще попитате сега - като има бели врани и лястовици и бели таралежи ли трябва да има - не знам, но такoва се появило на белия свят - бяло като сняг. Te всички таралежчета се появяват светлички и безбодли, но с времето потъмняват и иглици им поникват. А това - не. Останало си чисто бяло и обличко, като една топчица с кръгли очета и източена муцунка, с копче на върха.
Различавало се, не само че било бяло, а и бодлите му били меки - какви ти бодли, направо безброй нежни израстъчета, и те бели. И не му стигало това, ами и светело. Да, наистина. Майка му първа открила това нетаралежо свойство една вечер и почти припаднала от ужас. Но по-късно практичният и таралежи ум я подсетил, че може да се превърне в предимство този недостатък на таралежчето и тя го използвала - като нощна лампа - на меката светлина, струяща от него гладела и кърпела ризите на баща му, а повярвайте, те много често се нуждаели от зашиване. Когато заспивало таралежчето то не спирало да свети, а започвали да се променят и преливат цветовете на светлинките, и по стените на малката къщичка заигравали всякакви цветни петънца, красива гледка. Омагьосваща! Близките му обаче не били във възторг от тази нощна, тиха илюминация и го карали да се завива през глава, дори и през лятото. Горкият безбодливко! Дошло време да тръгва на училище - излишно е да ви казвам, че не му се ходело. Толкова се отличавал от съучениците си, набивал им се в очи, и в бодли. Безнадеждна и беззащитна работа! Съвсем самичък се замъквал сутрин към училище, сега е мястото да добавя, че освен, че бил бял, безбодлив и светел нощем като странна, голяма светулка, той се оказал и прекалено възпитан и добричък. Много нежен таралеж. Ама ужасно...Непоносимо просто. Става сутрин, след като цяла нощ е спал завит през глава и почва -
"Добро утро, майче! Добро утро, татко!Добро утро, братче! Добро утро, сестриче!Добро утро, ден! Добро утро, калинке на пътечката ми!..." и така до безкрай, затова и много често закъснявал за училище с което си навличал неприятности с учителя и си спечелвал подигравки от съучениците си.
И така до деня, в който задържали всички таралежчета в училище, защото изобщо не слушали учителя, боцкали се, бягали тромавичко из стаята и дори били внесли няколко шишарки, които си позволили да ритат.В класната стая! Безобразие и таралежовщина! Нашето бяло, нежно таралежче с нищо не било допринесло за шума и безпорядъка в стаята, но учителите имат този вреден навик да наказват всички, за назидание (да те накажат за назидание означава, че ще си го отнесеш, дори да не си участвал в някакво безобразие, с цел никога да не ти мине през ум да участваш в такива веселия и занапред. Старите таралежи му казват - "За да си натискаш бодлите и в бъдеще." ). Това се случило в късна есен, таралежчетата стояли мирно, като наказани - каквито и били - по чиновете и много се уморили, всички искали с нетърпение да се приберат по домовете си. Да вечерят гъби или ябълки, и за десерт да получат от много модерните нови храни от резенчета сушени плодове, с добавени стърготини от лешникови и бадемови ядки. Освободили таралежчетата на смрачаване и те се запътили бавничко към къщи. Бодливковците могат и да бягат, но дори като бягат, не се движат особено бързо. А тези били и много уморени и станало така, че замръкнали по пътя. Замръкнали и се объркали. Объркали се и се разхленчили. Разхленчили се и някои даже се разхлипали с глас. Толкова било страшно в гората нощем, а те - само едни малки бодливи топчици, сам-самички. Тогава, досещате се вече, нежното таралежче било започнало да струи тихичко, светлинката, която извирала от него ставала все по-силна, все по-ясно почнали да се различават дърветата и храстите наоколо, и скупчените, разплакани ежковци. Показала се и пътеката, която така подло ги изоставила и се скрила в тъмнината. Не и се излизало много от скришното тъмно, но нямало къде да бяга. Лошава била пътеката дето изгубила таралежчетата, но нямало мърдане. "Здравей, пътечке, не пропуснало да я поздрави таралежчето, добре, че се показа, сега бъди така добричка и ни заведи по домовете!". И тръгнали ежчетата по пътечката, и се прибрали по живо, по здраво и никое не пострадало, защото най-напред вървяло нашето светещо ежче като един клатушкащ се фенер и показвало всяка трапчинка и камъче по дългото тясно, тяло на намръщената пътечка. Като се намръщи една пътечка и цялата става в разни гънки, трапчета и други неравности, но таралежчетата преодолели всички тези препънки леко и дори, преди да се приберат по домовете, успели да изпеят песничката на таралежчетата - ей, така, не за кураж:

"Тарльовци сме много смели,
таралежи без предели
и бодлите ни безброй,
пазят ни в студ и зной,
ако искаш да си свеж,
трябва да си... таралеж."

Такава една песничка имали, а нашето беличко отпред припявало последните редове така:

- "...ако искаш да си свеж,
трябва да си нежен еж."