автор: fustu4ko

Макови пъпки,
откъснеш ги-
стават принцеси.
Закъснели мигове
детство, завръщане.
Някъде в себе си
търсим усещане,
леки милувки,
забравено теглене
да си събуем обувките
вратите да спрем
да заключваме.
Някъде има го,
знам, че го има
нека не бързаме!
Нека поседнем
без да постиламе
чергите, нека
погледаме в тъмното
как пърхат наоколо ни
светулките.