автор: paramour

Водата се стичаше по нежната и кожа , която на фона на едва мъждукащата светлина на свещта , блестеше с някаква неземна и неугасуема красота .
Лунните лъчи осветяваха гърдите й , а те сякаш бяха лилий в тихо и спокойно езеро . Но колкото спокойно
бе това езеро толкова бурен истрастен бе погледът й . Бедрата й , изрисувани така че дори най-големия майстор да се запита как , се движеха и танцуваха на мелодията на затрудненото ми от гледката дихание . Все още я гледах през черните си очила , но след като тя пусна правата си тъмна коса на светли кичури върху раменете и бюста си , ги свалих и я погледнах спокойно право в очите .
Тя се приближи , бавно и внимателно свали ризата ми , като целуваше или захапваше всяка открила се част от тялото ми . Сенките изпод релефните ми мускули ги правеха още по-изпъкани и добре оформени . Това каточели я влудяваше и тя се нахвърли върху мен като гладен , див звяр . . .
. . .На сутринта свещта се бе самоизгасила до половината , а крушката си бе все така изгоряла . Но нея я нямаше . Останало ми беше само едно писмо , на което пишеше с червило :

,, Може и да ти се обадя някой ден "
( пълната версия скоро ще публикувам :0 )