автор: rosy88

на Поли

Обичаш бели рози. С бели думи.
И розите дори живеят в кал.
Обичаш да обичаш невъзможното.
Жадуваш вятър.Вихър полудял
по трънчетата стръвно да се впива
и кърваво разплакан, смъртно блед
душата нощ след нощ да я затрива
но да обича само, само теб...
А после го убиваш бавно, тънко
копнежа за любов и красота.
Във нечия измамена усмивка
намираш начин да спасиш света.
Та ти самата си уханно цвете
за тези дето будят се до теб.
Със себе си се бориш.Там сте двете.
За тях си всичко-вино, ласка, хляб.
В голямото ти светло има тъмно.
Сега във тъмното открий небето!
Запей отново, за да се разсъмне
и в чудо да повярва пак сърцето.
Те, белите ти рози, ще разцъфнат!
Изричат кратка сутрешна молитва.
Петлите пеят. Виното те тръпне
Светът те чака. И зора се сипва.