автор: feniks

Син кладенец,
самодивски,
синьо
съблича
косите ти.
Дъжд
от синигери
спуска се
над зората,
свилена.
Боса се
стичам по теб,
върху
синьото ти лице
надничам.
Напъпили
вятърно сини
са нозете ти.
Като дъх
от светулки
следите.
Сам измечтаваш
очите ми -
синьо и
пръстено.
Слънчево
рисуваш
свити,
юмручни
мълчания.
До синьо
боли в
очите ти.
Синьо -
сред гънките
на очите ми.
Леко се сипеш
като сън
в триъгълна
синя врата.
Любовта ни
е крехка и
призрачна,
светло
синя
луна.