автор: kuklara

Празна сцена,черна и пуста.на която тъжно се е остановила само една пейка.Но пейката трябва да е и цялата сценография, което означава ,че след това тя трябва да е подиум ,на който се играе приказката

или нещо, което още незнам какво, но не е моя работа, защото за това си има сценограф.Разбира се ако няма пари за такъв ,аз ще си измисля какво трябва.Пристига актьора, който носи куфари.Оставя ги и отива за още.Донася още куфари,поставя ги до другите и пак се връща.Донася последния- най-малък.Всеки тежи различно.Всеки си има характер изобщо етюди с всеки куфар.След доста перипетий ,той ги нарежда ,после прережда и най-накрая доволен сяда на пейката да почине малко.Зазвучава музика и се чува песен.

Има куфари разни
Но дори да са празни
Имат истории -
Весели, тъжни и мазни.

Актьора-Ха, кой пее?

Пак песен

Има куфари разни.
Но дори да са празни ,
имат истории.
Весели ,тъжни и мазни.

Актьора-Да бе ,истории мазни?Как не?
Глас-Честна дума - има.
Актьора-Какво има?
Глас-Истории.
Актьора-Ама кой говори?
Хор-Ние, куфарите.
Актьора-Стига глупости!Куфарите не говорят ,а се носят.Използват се до скъсване и после се изхвърлят.
Куфарите-Да, но ти ни прибра.
Ьктьора-Да бе .Защо ви прибрах?Сигурно защото съм луд за връзване.Те ви изхвърлили, а аз не че ми трябвате, ама ви прибрах като един луд за връзване.Ама аз не съм луд за връзване, а съм си направо луд за прибиране.Искам да кажа, че съм луд дето прибирам куфари ,ама друго излезе.Даже незнам какво ще правя с вас.
Куфарите-По- важно е какво ще правим заедно?
Ьктьора-Че вие какво можете да правите ?
Куфарите-Ние сме помощни средства.Какво можем да правим ,зависи от теб.
Актьора-Айдее,прехвърлиха ми одговорността.И сега ще ми влияят на независимостта.Че какво да направя с едни празни,стари ,мукавени,обикновенни куфари ?Я да ги изследвам един по един.Да започна от най-малкия.Как ли се е появил на бял свят?Сигурно някой майстор на куфари го е изработил, огледал ,порадвал му се,сложил му етикет и го е дал за продаване.Ами ако му е сложил очички? Дали е започнал да вижда? И къде ли е мястото на очите на един куфар? /Слага му очи от страни ,от долу, на всички страни докато ги сложи правилно и куфарът отваряйки се, проговаря./
Малкия-О-о-о, ама ти си бил голям образ!
Ьктьора-Ааа, говори.
Малкия-Че аз да не съм ням?
Актьора-И задава въпроси.
Малкия-По спокойно приятел,че стана разноглед.
Ьктьора-То и ти не си много правоглед.
Малкия-Както си ми сложил очите, така и гледам.
Актьора-И какво виждаш ?
Малкия-Всичко виждам.И теб виждам, и децата виждам ,и една муха виждам, и една светлина виждам ,и един чорап виждам и една лъжа виждам, и един космонавт виждам.и едно....
Актьора-Хехехех, тука вече лъжеш .Къде виждаш космонавт?
Малкия-Еееее ,той още е малък. Като порасне ,тогава ще стане космонавт.
Актьора-Ха ,че ти и в бъдещето ли виждаш?
Малкия-В бъдеще, в минало,на вън,на вътре,навсякъде.
Актьора-И как така?
Малкия-Защото ми сложи очи от хартия.А на хартията е написано всичко.Трябва само да го прочетеш.Там е написано какво е било ,какво ще бъде,кой кой е. Написани са безброй истории,приказки ,песни,има и за куфари.

Има куфари разни.
Но дори да са празни,
имат истории.
Весели ,тъжни и мазни.

Актьора-Е ,песни има за всичко, но пък истории с куфари- не вярвам.Чувал съм за истории с куфар, но история от куфар ?Не вярвам!
Малкия-Без обиди.Всеки куфар си носи историята вътре в себе си.А после когато хората го вземат, носят го насам натам или отсам и за на там а изобщо не подозират, че носят не само куфара, а и цялата му история.Я виж какво има в мен.
Актьора-Какво?/Рови се в куфара/Разни стари терадки,счупени моливи,изобщо боклуци.
Куфара-Толкова ти е културата.
Актьора-Я без обиди да не те изхвърля.
Куфара-Това не са боклуци а историй.
Има историй стари
Има историй нови
Има добри и зли
Но най са добри
Тез в който има
Като тук веселби
Когато се вгледаш във тях ти откриваш цял един свят.Може и тъжен може и весел може и мазен но все интересен и важен.


Актьора започва да рови вътре в куфара, вади от него разни неща и в един момент капака на куфара става сцена а нещата които е извадил кукли от хартия,малка спретната сценографийка с които започва театъра.Ако не му стига единия куфар много ясно че ще ползва колкото му трябват куфари,те са си негови.Говорим за истинския, кукленния театър.
Актьора-Тази история се случила с този куфар 1968 година през миналия век.Един ден в магазина за куфари влезнал един много важен господин.Той се казвал Господин Господинов.И се държал доблестно като истински господин.Но му липсвало нещо много важно.
Господинът-Кто ме гледате така липсвали ми нещо?
Актьорът-Да господинчо,от самолет се вижда че ти липсва куфар.
Господинът-А кой куфар бихте ми предложили?
Актьорът-На вас за какво ви е нужен?
Господинът-Как за какво?Ще пътувам?
Актьорът-На куфар?
Господинът-Как на куфар.Има ли такива куфари?Аз мислех с куфар.
Актьорът-Има но в приказките.При нас са обикновенни но качественни.Е някой от тях стават и необикновенни, но това не зависи от нас.
Господинът-А от кой зависи?
Актьорът-Това господине зависи от вас.
Господинът-Е най-после нещо да зависи от мен.Вземам го и ще го направя необикновен.
Ьктьора-Взел Господин Господинов куфара обиколил с него три пъти земното кълбо,два пъти световния океан,един път река дунав ,шест пъти България ,един път и половина своя дом,изкачил стълбите на къщата си и го оставил на тавана да си почине...
И една вечер както си почивал куфара... Нещо в него запяло
Трите куфараАвтор: sradevДата: 14.04.2006 @ 17:20:13Раздел: Произведения за деца(писано по поръчка, добре, че не и за хонорар)Горе на таванависоко под стряхатри куфара и ванакротко си лежаха.Куфари пенсиониранипълни със споменинякога били гримираниднеска са оронени.Петли пропяваткуфари будяткуфари се прозявати леко протягат.Щ Р А К. Отваря се първият куфар.Излиза ръкав по ръкав Шушкавото Яке.- Штарите ми кошкали ша иштръпнали. Много е шашно тук. И тоя шушон штрашно ми пшечи.- Тясно ти е щото си по-голям шушон и от мене. - обади се Зеленият Шушон - Навикнал си се покрай Шапката да мааш с ръкави, а откакто тя отиде да се сваля на един фрак и ти дойде до куфера.- Ште тшябва да ше пшоветря. От Шушона шъфшем шъм ше омиришал.- заразмахва ръкави Шушкавото Яке."Точка, точка,запетайки,минус, тире,обиколка"обади се Книгата без Корици.- Ние Шушоните на каква почит бяхме! Всеки ден ни лъскаха, миеха... Едно време само чорапите ни убиваха, а сега - дори Шушляка на Шуши ни обижда.- Ти да си траеш, стар галош такъв! - обади се Левият Чорап. Гумена глава си ти. Що време в теб съм преседял, и кирливите ти ризи знам - само за ритане и пусти приказки те бива."Абе, да бе"обади се Книгата без Корици.- Ние, шушоните, най-важната работа вършехме! Бяхме подпората. А сега един кърпен чорап ни се присмива.- Шъшалявам шначи, но нешто ште объркали. Ние, шушкавите, ношехме хлеба. А ти не мойш ни да ше обуйш ни да ше шъбуйш."Тръгнал косгол и босда събирачленски внос"обади се Книгата без Корици.- Тежка беше съдбата на нас, чорапите. Отгоре панталоните ни тъпчат, отдолу шушоните ни стържат. Шапката - високо, ризата - далеко. Изтъркахме се от работа, но още се държим.- Аз цял живот без връзки съм се оправял. - изпъчи гърди Шушона. - Най-мърлявата работа вършех, все в калта газех, но не съм се изцапал!- Кво, намекваш? Ша кайш, ше ние шушкавците все по шумата шме ше ровили? Шял шивот шъбирахме на штарини, а Шапката вшишко пшодаде. "Це двеХа петО-Ха"обади се Книгата без корици.