автор: alinamalina

Интересно е, че чак сега се замислям защо стоеше винаги зад мен и по-точно зад главта ми.
Тогава не ми правеше впечетление това, нито пък, че нито веднъж не видях лицето ти. Ние просто си говорехме и ми беше гот, че все пак има някой на моя страна от всичики тия щъкащи насам - натам хора. Никой не ме слушаше освен теб и никой друг не ми говореше...аз така и не те попитах защо нямаш ръце или по-точно защо ти бяха скрити по този начин - в пликче от прясно мляко, ама от тия от едно време...Не че сега има значение..не че и тогава е имало. Беше ми гот до си говоря поне с теб. Особено ми стана приятно като звънна на нашите да дойдат да ме приберат. Е, ядоса ме на няколко пъти, ама ти простих...После ми стана малко самотоно, като разбрах, че са те приспали..само банката с течност до леглто ми говореше за твоето същестуване. И се чудех защо продължават да ти дават още храна, като теб те няма?..Тогава разбрах, че това са си мойте банки с храна, а твойто легло е била моята глава.