По тялото ми
в синьо изтънява
изпразненият лунен дом.
Две рогчета,
изящно бяли
пробождат звездния ми стон.
Китарата
ритмично нощна,
разголена шепти...романс.
И струните и,
опръстени ловко,
вибрират в лунния каданс.
По тялото ми-
също пчелен восък-
рисуват влюбени вълни...
И нощният медар
безумно нощен
и мене...как ме опръсти!