Заради деня и нощта ми,
сълзата и нейното агонизиране,
усмивката и нейното раждане;
заради кожата, ръцете, прегръдката, галенето
и заради душата ми, която ги оживява -
обичам те.Заради себе си и заради тебе;
заради това,което съм и не съм,което си и не си -
твоя съм. Заради цялото си минало -
това, което бях и не бях; станах и не станах;
очаквах и не дочаках; търсих и не намерих.
Заради цялото си Днес;
за диханието на надеждата
и бързите удари на сърцето;
заради решителността и страха ми -
твоя съм.
Твоя съм - заради тебе и себе си;
заради мъжете, с които бях и не бях;
заради истинското и илюзията,
за сбъднатото и несбъднатото;
заради Утре и Вчера;
заради жените, с които си бил и не си бил -
обичам те.
Заради всички неща, заради всички хора,
на които не съм казвала "Твоя съм." -
обичам те.
Стара Загора, 1.12.2004г.
НОВ ПОСЛЕПИС:
Когато изваждах сърцето си на показ - знаех -
хората край мен са всякакви.
Че да го затрупат могат - знаеха -
с плювни и кал, с камъчета и с лицемерия.
Но една ръка - не знаех и узнах,
не заеха и узнаха -
може да го милва,
изпод буклука, изпод болката.
Същият град, 4.06.2006г.