автор: dobilz

Пресичам живота ти и не искам да знам
колко дълго точно мене си търсил.
Kак си чакал във нощите чудовищно сам
и те е разкъсвало мойто отсъствие.

Как единствено моите нежни ръце
свирят тънко по твоите вени.
Kак само за мен си отворил сърце
и се губиш щом те погледна.

Ако можеш спести тези фини лъжи,
както аз те спасявам сега от времето.
Не е нужно да казваш - знам как те боли,
с неискреност само нараняваме себе си.

Сега съм тук. Ако можеш вземи
трохите от чужда трапеза.
Ако можеш докосвай чужди следи,
както аз ги докосвам във тебе.

Аз съм островче отдих сред морето от болка,
кратък миг на забрава сред дълго страдание.
Щом веднъж си обичал ти си вече отровен
и няма спасение. Аз само минавам.