автор: cosmopolitan_f

Понякога край мене реалността изчезва и казвам си:това е сън!Но не!Прекалено много ме боли,възможно ли е всичко да е фалш-да изпитвам чувства без да живея;да казвам истина,а срещу мен-лъжа.
Възможно ли е да живееш,а другите да не те разбират.Единственият лъч надежда,който те разбира,единственият път,когато се чувстваш капка от море реалност-да живееш фалшив живот далеч от него.Притискам болката си към сърцето,а мене ме притиска самотата,където реалността и фалша са крачка след крачка в живота