Сгушена във себе си блуждая,
из зелени върхове се скитам.
Всъщност съм във тясната си стая,
само в мислите смело политам.
Свита във черупчестата дреха,
знам, че мога и така го искам!
В стиховете търся си утеха
и съзнавам, че... май всъщност не ми стиска.
Скръстила ръце, крака и мисли,
гледам в бъдещето през стъклото.
А врабчетата отвън се кискат
и чирикат си: "Горкото!"
Погледът присвивам леко -
слънцето ме заслепява.
Как го прави - тъй далеко,
а пък всички да огрява?
03.06.2006г.