Делнично празна,
улисана в нищото,
опитвам напразно
да събера мислите.
"Никой не ме обича,
ненужна съм, тъпа и грозна!" -
Да спра с това все се заричам.
Трябва ли да е така сложно?
Глупости мисля,
дори и в момента.
Не вярвам, не искам
дори комплименти.
В душевната буря -
тайфун от хормони,
усещам се щура -
ти смея се, ту сълзи роня.
03.06.2006г.