автор: monti

Ще бъда ли щастлива?
Но вече е решено...
и пристъпвам в рокля бяла,
с красиви цветя в ръка...
Но в очите ми се крие една горчива сълза!
Дали от щастие или мъка ще заплача,
туй никой не ще узнае,
само, мамо, ти вече се досещаш!
Дъщеря и майка, поглед в поглед...
Ти знаеш, мамо, аз друг обичам,
но лекичко прошепваш "Търпи!
Такъв живот избра си, без мечти,
сега всичко свърши, още малко потърпи!"
Клетви за вярност, вече за него венчана,
а в сърцето боли онази огромна рана...

Но вече е късно да премислям,
всичко свърши!!!!
Сбогом, моя любов! Сбогом!