Дълбоко в умиращата ти същност
сред целия Хаос на незнайния път,
стоях безмълвна сред ужаса на непонятното.
Далеч от теб, но и твърде близо
изтривах кървавите сълзи от лицето ти.
Сама.Съвсем безплътна,
като малка сянка
те измъквах тихо от позора
на собствените ти чувства.
А ти къде беше?