Ромоли…
Някъде зад дървета и зад храсти
просветва мъничко луна.
Щурците са притихнали.
Но има звук - невидим…
лю -лю , лю - лю
Прошепваш…
И бялата ръка - отсянка от звезди
Тревата спи…
А ти покрит от нощната роса
разказваш мълчаливо…
Люлка от сребро и от ефир.






