През вчерашния слънчев ден,
когато Поли бе със мен,
приказвахме си с нея сладко,сладко,
ала яви се бате Сашко.
Яви се да в ръка с хартиен лист
и взе да ни замерва този глист.
Замерва ни и тъй една хартийка мазна,
попадна в кака-полината пазва.
И като писна туй дете:
-О, не!О, не!О, не!
Ганчев се шаштиса
и смут по мутрата му се изписа.
И ох, да беше само туй,
но стана още туй-онуй.
Слушайте сега ще ви разкажа,
отидох в лавката да се облажа
и срещнах аз там кака ви,
да закупува нещичко от магазина.
Видях и Ганчев и помолих го за лист -
листът бе мазен и петнист.
И пъхнах го в гърба на Полинчето,
а то от яд съдра си клинчето.
После дълго ме преследва,за да ме убие,
но Марти знае място да се скрие.
След туй аз ядох бой и то не малко
и сега си имам синина,ах,колко жалко!