автор: victoria

Посвещавам на всички деца по света,
нека живеят в мир и да няма война!

Моят малък син навън играе,
пролетно лицето му сияе,
златен лъч през клоните зелени,
гали нежно бузките засмени.
Рисуват детските ръчички,
бели къщи, влакчета и птички,
знаменца червени и зелени,
с цветни тебешири оцветени.
Гледам го невесело от прага,
и сърцето ми от студ се стяга,
сине мой, неподозираш дори,
че война се води в далечни земи,
че децата там са с тъжни очи,
и слънце черно над тях блести..
Но синът ми, ме вика с весел глас:
Мамо виж, нарисувах житен клас,
а до него едно засмяно дете,
и гълъб бял литнал в синьото небе..