Не те разбирам. Може би не искам.
И залеза очаквам ей сега
на рамото ми да избухне в изгрев,
русалка да изчезна на мига.
Не те разбирам. А не е е ли късно
да ми задаваш неумел въпрос,
когато чувствата за теб откъснах-
зелени ги подуши твоя нос.
Не те разбирам. Непонятно друже-
за мен беше бедуински марш
в пустинята, че си много нужен,
а всъщност се оказа скъп мираж.
И хленча не разбирам, че до вчера
ръмжеше като недоволен рис,
на тъжната невчесана вечеря,
която пожела да бъде мис.
Не се обиждай. Няма да се върна
в сараите на твойта суета,
ханъмата в която ме превърна
си тръгна още вчера вечерта.
Сега пред теб заставам аз, не чакам
да ми изпратиш драгоценен жест,
не се оплаквай, не моли пощада
затуй, че победения си днес.
Победа няма-панаира свърши,
душата ми не иска да лети
към теб и под сърцето ти върже
гнездото си със сламки от мечти.